Освободена.

Как се чувствам ли?

Чувствам се освободена. Чак да седна и да си направя блог? Странно решение. По принцип не съм от хората, които обичат да пишат- камо ли други да им четат нещата....

Защо се чувствам освободена ли?

Защото изтрих всичките досадни приложения, които ни заемат толкова голяма част от времето, хораааа! Няма фейсбук, няма инстаграм, няма месинджър..Свобода. Освободеност...

По принцип съм от хората, които са с нон-стоп включен интернет. Демек аз съм винаги онлайн навсякъде, което е адски изморяващо. Дори не осъзнавах колко е изморяващо и кооооолко много енергия се пилее. Да не ми пиука постоянно месинджър? Да не си гледам нон-стоп инстаграм? Да не се изисква нон-стоп да съм на телефона? Но всъщност кой го изисква, хора? Кой ни държи нон-стоп с наведени глави над телефоните? Ние самите.. Сами избираме как да живеем животите си, сами избираме какво да правим и какво да се случва, сами избираме да подаряваме безценното си време. И нека не се разбираме погрешно- не съм хейтър относно приложенията. Напротив- основната ми комуникация с хората минава през тях. Ооообаче когато ти кипне, когато просто чашата прелее и ти решиш да ги деактивираш дори за няколко дни- абе направо започваш на дишаш. Добре де, поне при мен така се получи. Може би самата аз съм отделяла прекалено много време на тях, а прекалено малко за себе си..

Излизам в почивка-телефонът дори не светва. Е, първите часове се включиха най-близките ми хора с притеснени съобщения/обаждания/вайбър/whatsApp "Иваааа, какво става?!?! Всичко наред ли е?! Няма те!", но се успокоиха като видяха, че съм си жива и здрава. :D Честно казано мислех, че ще ми е доста трудно. Буквално през последните няколко седмици телефонът ми се беше срастнал с ръката.. 

Социалните мрежи

Започвам да имам странно отношение към тях. Нон-стоп да гледаш лайковете на снимките ти, да гледаш кой какво коментира, следиш профила на човека, когото харесваш..излишно е да изреждам всички неща, които правим. Не обичам да се прехласвам, обаче след като втори ден съм без приложенията...абе усеща се промяната. Направо мислите ми препускат една през друга и ми е трудно да се изразя колко добре се чувствам. Кога станахме толкова зависими? Защото аз бях зависима. Пф и още съм. Ще се върна. При всички положения, обаче нямам желание. Малко ще е по принуда.. Или всъщност като се замисля не знам дали ще се върна. Може да е за кратко, за да обясня на тези, които заслужават обяснение. Хората минават-всички глави са вперение в телефоните..Не съм от феновете, които говорят с часове по телефона, но нужно ли е всичко да минава през чатове? Толкова ли е по-лесно..Защо спряхме да си говорим? Всички знаем грешките, които се получават от недоразбиранията в чата..Нека просто не забравяме да си говорим...някак си по-хубаво е и по-различно. :) 

Не знам дали ще продължа да пиша тук, следейки развитието без социалните мрежи, но пък само времето ще покаже.